При тиквичките това е един от най-честите летни проблеми. Храстът изглежда мощен, листата са едри, цветовете са много, а плод почти не се задържа. На пръв поглед растението изглежда здраво и човек трудно разбира къде е грешката. Истината е, че тиквичките много бързо показват, когато нещо в условията не е наред. Те могат да растат буйно и въпреки това да не дават нормална реколта, ако опрашването, храненето, влагата или температурата излязат от баланс.
Най-важното е да се гледа не само броят на цветовете, а какви са те и какво става след отварянето им. При тиквичките има мъжки и женски цветове. Мъжките са на тънка дръжка, а женските се познават по малката тиквичка зад цвета. Ако женският цвят не се опраши навреме, малкият плод пожълтява, спира да расте и загнива. Именно тук често започва объркването. Хората виждат много цвят и очакват много плод, но без добро опрашване и без правилен баланс в растението това няма как да стане.
Първата причина често е съвсем нормална
В началото на сезона тиквичките почти винаги пускат първо повече мъжки цветове. Това е естествено и не означава проблем. Растението още влиза в ритъм, прави листна маса и чак след това започва да залага повече женски цветове. Лесно може да сбъркате и да решите, че “цъфти, а не дава плод”. Всъщност просто още не е дошъл редът на плода.
Тази фаза обикновено минава сама, ако растението е добре гледано и времето е подходящо. Проблем има тогава, когато мъжките цветове продължават да доминират дълго и женските остават малко или не задържат плод.
Слабо опрашване и липса на насекоми
Това е една от най-честите причини. Женският цвят на тиквичката остава отворен много кратко и ако в този период не бъде опрашен, плодът пропада. При дъждовно, ветровито или много горещо време пчелите и другите опрашители са по-малко активни. В оранжерии и в по-затворени дворове проблемът понякога е още по-силно изразен.
Тук помага един обикновен оглед сутрин. Ако има женски цветове, а около тях почти няма движение на насекоми, това вече ви дава посока. При малко растения може да се направи и ръчно опрашване с мъжки цвят или с мека четка. Това често решава проблема буквално за ден.
Прекалено много азот – твърде буен храст
Тиквичките реагират силно на богата почва, оборски тор и азотно подхранване. Това е добре до определен момент. Ако обаче се прекали с торенето на тиквичките, растението тръгва на листа, а не на плод. Храстът става огромен, тъмнозелен и впечатляващ, но плододаването се бави или остава слабо. Това е много типична причина за ситуацията “има всичко, но тиквички няма”.
Когато листната маса е прекалено буйна, често се получава и допълнителен проблем. Цветовете се крият навътре, въздухът минава по-трудно, а опрашителите стигат по-трудно до женските цветове. Затова при подхранване на тиквички не е добра идея да се добавя още азот. По-разумно е да се спре с подхранването за известно време и да се насочи вниманието към калий и равномерна влага.
Горещина, воден стрес и жълтеещи малки плодове
Тиквичките обичат топло време, но не и екстремна жега, комбинирана със суха почва. При много високи температури и нередовно поливане растението изпада в стрес. Тогава женските цветове може да се появяват, но малките плодове зад тях започват да пожълтяват още в началото. Това много често се бърка с болест, а всъщност причината е съвсем обикновена- опрашването е било слабо или растението не е успяло да изхрани завръза при този стрес.
Почвата трябва да е постоянно умерено влажна, не подгизнала и не пресъхнала. При тиквичките рязкото пресъхване и после обилното поливане не работят добре. Мулчът помага много, защото пази влагата по-стабилна и корените не влизат в такива резки колебания.
Прекалено гъста листна маса и липса на въздух
Понякога самото растение става свой собствен проблем. Ако листата са твърде много, ако се застъпват и затварят центъра, цветовете остават скрити, съхнат по-бавно след роса и дъжд и цялата среда става по-тежка. Това не спира плододаването напълно, но го прави по-слабо и неравномерно.
При такива храсти може внимателно да се махнат няколко от най-старите и най-ниско разположени листа, без да се прекалява. Целта не е растението да се оголи, а да се отвори малко, за да влиза повече въздух и светлина.
Решение на проблема
В повечето случаи решението е в няколко прости стъпки: по-малко азот, по-равномерно поливане, повече наблюдение на женските цветове и при нужда ръчно опрашване. Ако времето е много горещо, помага и леко засенчване в най-тежките следобедни часове. Ако храстът е станал прекалено буен, няколко стари листа може да се махнат, за да се отвори центърът.
Тиквичките не са капризна култура, но при тях балансът е много важен. Много цвят и много листа не значат автоматично много плод. Когато се оправят опрашването, влагата и храненето, растението обикновено започва бързо да показва разликата и тогава тиквичките вече не остават само на цвят.

