Краставиците изглеждат чудесно, когато тръгнат добре, но точно тази култура може да се срине за много кратко време, ако се появи болест и тя не бъде разпозната навреме. Най-голямата грешка в градинарството е, че много различни проблеми се наричат просто “мана” или “нещо по листата”. А всъщност при краставиците има няколко съвсем различни заболявания, които си приличат на пръв поглед. Едни тръгват при влага и хладни нощи, други при сгъстени растения и застоял въздух, трети идват чрез заразени семена, растителни остатъци или неприятели.
Ако болестта се разпознае рано, шансът да се овладее е много по-голям. Ако се закъснее, растенията често губят листна маса точно в периода, когато трябва да хранят плодовете. Затова при краставиците не е достатъчно само да се гледа дали растат. Трябва да се гледа как изглеждат листата, какво става по стъблата и дали плодът остава чист и здрав.
Кубинска мана
Това е една от най-опасните болести по краставиците и много често прави най-сериозните щети през лятото. По горната страна на листата първо се виждат жълтеникави до светлокафяви ъгловати петна, ограничени от жилките. Именно тази ъгловата форма е много характерна. От долната страна на листа, особено при влажно време, се появява сивкав до тъмносив налеп. След това листата започват да прегарят, изсъхват и цялото растение губи силата си много бързо.
Кубинската мана се развива най-силно при влага, роса, мъгли и по-хладни нощи. В оранжерии с лошо проветряване може да тръгне особено рязко. Най-важното тук е да не се бърка с брашнеста мана, защото външният вид не е един и същ. При кубинската мана няма бял брашнест налеп по горната повърхност, а по-скоро ъгловати пожълтели и некротични участъци.
Брашнеста мана
Тази болест се познава по-лесно, защото върху листата се появява бял до кремав налеп, който наистина прилича на посипано брашно. Първо се виждат малки петна, после те се разрастват и могат да обхванат голяма част от листната повърхност. При по-силно нападение листата пожълтяват, състаряват се по-бързо и започват да съхнат.
Брашнестата мана често се усилва при сгъстени растения, слабо движение на въздуха и колебания между топли дни и по-хладни нощи. За разлика от кубинската мана, тук налепът е по-ясно видим и по-светъл. Болестта рядко съсипва растението за дни, но много бързо го отслабва, защото краставицата губи работещи листа и започва да храни по-слабо плодовете.
Бактериален пригор (ъгловати петна)
Това е бактериална болест по краставиците, която често се бърка с гъбни листни петна. По листата се появяват воднисти участъци, които по-късно стават ъгловати, защото са ограничени от жилките. При висока влажност понякога се вижда и бактериален секрет, а при засъхване тъканта се разкъсва и листът изглежда като надупчен.
Болестта може да засегне и плодовете, където се появяват дребни повреди и петна. Разпространява се по-лесно при дъждовно време, пръски от вода и работа по мокри растения. Точно това е една от причините при краставиците да не е добра идея да се полива по листата. Когато бактериалните петна се изпуснат, растенията бързо губят качество и стават много по-уязвими и към други инфекции.
Антракноза
Антракнозата засяга листа, стъбла и плодове. По листата се появяват закръглени до неправилни кафяви петна, които постепенно нарастват. По стъблата и дръжките може да има продълговати повреди, а по плодовете се образуват вдлъбнати участъци, които са особено неприятни, защото директно влошават реколтата.
При влажно време болестта се развива много по-силно. Тя е от онези заболявания, които не стоят само по листата, а минават и по плода, което я прави особено неприятна за всеки градинар. Ако се видят вдлъбнати петна по краставиците и едновременно с това листни повреди, антракнозата е напълно вероятна причина.
Увяхване, коренови и вирусни проблеми
Не всички болести по краставиците започват с петна. Има случаи, в които растенията просто започват да вехнат, без листата първо да са силно зацапани. Това може да е свързано с коренови гниения, фузарийно увяхване или вирусни заболявания. При вирусите често се виждат прошарване, деформирани листа и изоставане в растежа. При кореновите проблеми растението може да вехне в жегата, после временно да се съвзема и постепенно да отслабва.
Прегледайте също тези полезни съвети, ако плода и листата на краставиците съхнат.
Точно тези случаи често подвеждат най-много, защото не приличат на класическа листна болест. Ако краставицата вехне, без да е пресъхнала почвата, и ако няма ясен проблем само по листата, трябва да се мисли и за заболяване в кореновата система или за вирус.
Какво най-много помага в практиката
Най-сигурната защита започва още преди първото петно. Краставиците не трябва да се сгъстяват, листата не трябва да стоят постоянно мокри, а старите болни части не бива да се оставят по лехата. Поливането в основата, доброто проветряване и редовният оглед правят много повече, отколкото изглежда. Ако болестта се улови рано, шансът да се спаси реколтата е много по-голям. При краставиците най-опасно не е само заболяването, а закъснялото разпознаване.
Вижте също тези 6 ефективни биологични средства за растителна защита.
снимка: Pexels
