Тиквичките изглеждат непретенциозни, но ако подхранването не е правилно, те много бързо го показват. Растението прави голяма листна маса, цъфти обилно и при добро отглеждане залага плод почти непрекъснато. Това значи, че не може да върви само на “силна почва” и случайни поливки.
За обилно плододаване тиквичките имат нужда от равномерна влага, добра органична основа и подхранване, което не ги тласка само към листа. Когато се прекали с азота, храстът става буен, но плодовете изостават. Когато влагата е неравномерна и калцият не стига нормално до младите плодове, започва гниене откъм върха или плодът направо не се развива както трябва.
При тиквичките има един важен факт. Те не са култура, която обича резки колебания. Нито при поливането, нито при торенето. Ако почвата ту пресъхва, ту подгизва, а отгоре се добавя много тор, растението влиза в стрес и плододаването се разстройва. Именно затова най-добрият резултат идва не от “силен тор”, а от правилно подхранване по фази.
Какъв тор да се внесе в почвата още преди засаждането
Добрата реколта започва преди самото засаждане. Тиквичките реагират отлично на добре разложен оборски тор или зрял компост. Това е най-сигурната основа, защото дава не само хранителни вещества, а и по-добра структура на почвата. Ако мястото е бедно, сухо и сбито, само течни подхранвания по-късно няма да компенсират слабата основа.
При подготовка на лехата е добре да се внесе органична материя и почвата да се разрохка добре. Ако се работи с минерално подхранване, в началото се търси балансиран фон, а не силен азот. В ранната фаза растенията имат нужда да изградят стабилен корен и здрава зелена маса, но не прекалено буйна. Ако още от старта се даде прекалено много азот, тиквичката тръгва на листа и после започва да прави по-малко качествени плодове.
Как да се подхранват тиквички по време на цъфтеж и растеж
След като растенията се прихванат и започнат да растат активно, идва моментът на първото подхранване. Ако листата са светли, растежът е бавен и почвата е по-бедна, може да се даде умерено азотно подхранване. Но ключовата дума тук е умерено. При тиквичките е много по-честа грешката с прехранването, отколкото с недохранването.
Когато започне образуването на цветове и първи малки плодове, торенето трябва да се измести към повече калий и фосфор. Именно тогава растението минава от натрупване на листна маса към реално плододаване. Подходящи са дървесна пепел в разумно количество, калиеви торове или течни комбинирани торове, в които азотът не доминира. Пепелта е полезна и заради калия, и заради съдържанието на калций, но не трябва да се хвърля без мярка и върху силно алкални почви.
Добра практика е през периода на масово плододаване подхранването да се прави на по-малки дози, но редовно. Вместо едно силно торене, което да избута храста рязко, по-полезно е равномерно поддържане. Това важи особено при тиквички, които се берат често и изразходват много хранителни вещества за кратко време.
Какво причинява гниенето при тиквичките и как да се ограничи
Много хора приемат, че гниенето на тиквичките е болест и търсят препарат. В голяма част от случаите проблемът е физиологичен и е свързан с нарушено усвояване на калций. Това се случва най-често при неравномерно поливане, прекомерно азотно торене и стресирана коренова система. Калцият може да е в почвата, но да не стига нормално до младия плод.
Най-работещата мярка тук е равномерната влага. Почвата не трябва да пресъхва рязко, но и не трябва да се държи постоянно мокра. Поливането трябва да е дълбоко и спокойно, а мулчът много помага, защото пази влагата и намалява температурните колебания в кореновата зона. Ако растенията вече показват проблем по младите плодове, може да се направи и листно подхранване с калций, но то няма да даде добър резултат, ако основната причина – неравномерната вода – не бъде оправена.
Друг често пропускан момент е премахването на вече повредените плодове. Те няма да се оправят, а само натоварват излишно растението. По-добре е да се махнат навреме и да се насочат силите към новите завръзи.
Най-добрата схема в практиката
Ако трябва да се сведе до проста схема, тя изглежда така: богата органична основа преди засаждането, умерено подхранване след прихващане, повече калий и по-малко азот при цъфтеж и плододаване, плюс равномерно поливане през целия сезон. Това е по-сигурният път към обилни тиквички, отколкото всяка “силна” рецепта.
Тиквичките се отблагодаряват бързо, когато условията са стабилни. Ако листата са тъмнозелени, цветовете се държат добре, а младите плодове не загниват, значи подхранването е улучено. При тази култура не печели най-силният тор, а най-равномерната грижа.
Вижте още: Жълтите листа при тиквичките са важен симптом
