При тиквичките има една особеност, която лесно се подценява: колкото по-дълго се оставят плодовете да наедряват, толкова повече растението започва да работи за тях, а не за нов завръз. На пръв поглед голямата тиквичка изглежда като успех. Всъщност често е точно обратното. Оставена прекалено дълго на растението, тя става по-груба, семената започват да се оформят, кората се втвърдява и храстът насочва много сили към изхранването ѝ.
Затова редовното бране не е просто въпрос на по-добър вкус. То е начин растението да се държи в активен режим на плододаване. Когато младите тиквички се отстраняват навреме, храстът продължава да образува нови цветове и нови плодове. Ако се оставят няколко големи тиквички да „висят“ под листата, плододаването често се забавя, а понякога почти спира за известно време.
Младата тиквичка е най-вкусната тиквичка
Най-хубави за бране са тиквичките с дължина около 12-18 см, според сорта. При по-дребните сортове може да се берат и по-рано, когато са около 10-12 см. Тогава месото е крехко, кората е тънка, семената почти не се усещат и вкусът е много по-свеж. Ако се чака тиквичката да стане огромна, тя не става „по-добра“, а просто по-едра и по-груба.
При патисоните и кръглите тиквички ориентирът е различен. Те се берат, когато са още млади, с нежна кора и сравнително малък размер. Ако започнат да се втвърдяват, вече са по-подходящи за пълнене, отколкото за бързо готвене.
Как редовното бране кара растението да дава още и още реколта
Растението има една основна задача – да образува семена и да завърши жизнения си цикъл. Когато плодът остане дълго и започне да узрява, храстът приема, че част от задачата е изпълнена. Тогава част от енергията отива към доизхранване на стария плод, вместо към нови завръзи.
Когато тиквичките се берат млади, това не позволява на растението да „затвори“ процеса. То продължава да цъфти, да образува женски цветове и да поддържа плододаването. Точно затова в силен сезон е добре растенията да се преглеждат през ден, а при топло и влажно време дори всеки ден. Една малка тиквичка може да стане прекалено голяма много по-бързо, отколкото изглежда.
Колко често трябва да се обират тиквичките
В периода на активно плододаване тиквичките се проверяват на всеки 1–2 дни. Ако растенията са силни, поливането е редовно и времето е топло, плодчетата наедряват много бързо. Не е нужно да се чака „идеален“ размер. По-добре е да се бере малко по-рано, отколкото да се пропуснат два дни и под листата да се открие тиквичка с размер на малка бухалка.
Добре е да се оглежда внимателно около основата на растението, защото плодовете често се крият под големите листа. При по-гъсти растения част от тиквичките остават незабелязани и точно те изтощават храста най-много.
Как се берат тиквички, без да се нарани растението
Тиквичките не бива да се дърпат грубо и да се усукват силно. Най-добре е да се режат с остър нож или ножица, като се остави малка дръжка. Така раната е по-чиста, растението не се разкъсва и рискът от загниване е по-малък. Ако плодът се откъсне с част от стъблото или се нарани центърът на растението, това може да отслаби следващото плододаване.
Брането е най-добре да се прави сутрин или привечер, когато растенията не са прегрели. Ако се бере в най-силната жега, листата са по-отпуснати, а стъблата се чупят по-лесно.
Големите тиквички не са само кулинарен проблем
Презрелите тиквички не са проблем само защото са по-груби за готвене. Те натоварват растението. Един едър плод изтегля вода, хранителни вещества и енергия, които иначе биха отишли към нови завръзи. Ако на един храст се оставят няколко такива плода, той започва да плододава по-мудно.
Има и още нещо – прекалено едрите тиквички често лежат върху почвата, задържат влага и може да започнат да загниват отдолу. Това допълнително влошава състоянието на растението и около него се създава по-лоша среда.
Когато има цвят, но няма тиквички
Редовното бране помага, но не решава всички проблеми. Ако има много цветове, а малките тиквички пожълтяват и окапват, причината често е лошо опрашване, жега, липса на пчели или воден стрес. Тиквичките имат мъжки и женски цветове, а плод се получава само когато женският цвят е добре опрашен.
При силни жеги, сух вятър или липса на насекоми може да се наложи ръчно опрашване сутрин. Това е особено полезно, ако се виждат малки плодчета зад цветовете, но те не тръгват да наедряват.
Най-важното правило през сезона
Тиквичките се отплащат най-добре, когато се берат редовно и млади. Това поддържа вкуса по-добър, растенията по-активни, а плододаването по-продължително. Ако се пропускат беритбите, храстът започва да храни стари плодове вместо нови. Затова най-простото правило е и най-работещото – по-добре честа беритба на малки тиквички, отколкото чакане за няколко големи, които спират следващата реколта.
Вижте също как да подхранвате тиквички за обилно плододаване и предотвратяване на гниенето.
снимка: личен архив
