Ранното и късното кафяво гниене (Monilinia fructigena и Monilinia laxa) са сред най-сериозните болести по овощните дървета, защото могат да ударят реколтата в два различни момента.
Едната болест започва още по време на цъфтежа и засяга цветовете, леторастите и младите клонки. Другата се вижда най-добре по наедрелите и узряващи плодове. И двете са опасни, но се проявяват различно и точно тук много хора се объркват. Виждат загнили плодове и приемат, че проблемът е само по тях, а всъщност заразата често е започнала много по-рано. Или обратното, забелязват опожарени цветове напролет, а по-късно подценяват риска за плодовете.
При костилковите овощни видове като кайсия, праскова, череша, вишна и слива ранното кафяво гниене е особено опасно. При семковите видове като ябълка, круша и дюля по-голямо значение обикновено има късното кафяво гниене по плодовете. Това не значи, че разделението е абсолютно. Има случаи, в които и двете форми създават щети в една и съща градина, особено при влажна пролет и влажно лято.
Ранно кафяво гниене
Ранното кафяво гниене започва по време на цъфтежа. Най-характерният белег е т.нар. опожаряване на цветовете. Венчелистчетата първо покафеняват, после целият цвят засъхва, но не пада веднага. При по-силно нападение заразата преминава към дръжките, младите леторасти и дори към по-тънките клонки. Връхните части изглеждат като изгорени, а листата по тях увяхват и изсъхват. Това е много типична картина при кайсия, вишна, череша и слива.
Един от важните факти е, че болестта се развива най-силно при влажно и по-хладно време около цъфтежа. Ако по време на цъфтежа има валежи, мъгли, роса и лошо проветрение в короната, рискът се увеличава рязко. Заразата не започва произволно. Тя обикновено влиза през цвета, а оттам преминава към съседните тъкани. Точно поради това ранното кафяво гниене не е проблем само на “цветовете”. То е болест, която може да отслаби дървото още в началото на сезона.
При силно нападение по клонките често се вижда засъхване на върховете и отделяне на смола, особено при костилковите видове. Ако тези заразени леторасти останат по дървото, те служат като източник на нова зараза. Затова не е достатъчно просто да се отбележи, че “цветът е измръзнал” или че “не е вързал”. При ранното кафяво гниене има много отчетлива връзка между повредения цвят и последващото засъхване на младите клонки.
Късно кафяво гниене
Късното кафяво гниене се забелязва най-вече по плодовете. Първо се появява кафяво петно, което бързо нараства и обхваща голяма част от плода. Месото омеква, загнива и върху повърхността започват да се оформят типични светлокафяви до сивкави възглавнички, подредени често на концентрични кръгове. Това е много характерен белег и е една от най-сигурните насоки, че не става дума за обикновено механично загниване.
При ябълки, круши и дюли тази форма е особено честа, но може да се наблюдава и при сливи. Повредените плодове понякога падат, а понякога изсъхват на дървото и се превръщат в т.нар. мумифицирани плодове. Точно те са голям проблем, защото запазват заразата за следващия сезон. Ако останат по клоните или под дървото, болестта се връща отново.
Късното кафяво гниене се развива най-силно при наранявания по плода. Това е много важен факт. Напуквания, градушки, червивост, кълване от птици или просто механично нараняване при допир са входна врата за инфекцията. Влажното време отново играе голяма роля. При редуващи се валежи и висока влажност заразата се разпространява бързо, особено когато плодовете вече са започнали да зреят.
Грешки, които се допускат в градината
Една от най-често срещаните грешки е да не се премахват заразените клонки след цъфтежа. При ранното кафяво гниене хората често виждат засъхнали върхове, но ги оставят, защото смятат, че дървото “само ще ги изхвърли”. Това не се случва. Тези части остават източник на инфекция и трябва да се изрежат до здрава тъкан. Същото важи и за мумифицираните плодове. Те не трябва да висят по дървото с месеци.
Друга грешка е да се реагира едва когато плодът започне да гние. Това е закъсняла реакция. При кафявото гниене голяма част от успеха идва от профилактиката и от санитарните мерки. Ако короната е силно сгъстена, ако дървото не се проветрява и ако след дъжд остава мокро дълго време, рискът е много по-висок. Правилната резитба не е само за форма и добив. Тя е и пряка мярка срещу болести.
Подценява се и ролята на нараняванията. При късното кафяво гниене често се пропуска фактът, че плодовете вече са били наранени от насекоми, градушка или напукване. Без тези входни точки заразяването е по-трудно.
Действия, които помагат срещу болестта
Най-работещите мерки започват със санитария. Засъхналите цветни клонки и върхове се изрязват навреме. Мумифицираните плодове се свалят и унищожават. Окапалите гнили плодове не се оставят под дървото. Това е основата, без която нито една защита не е достатъчна.
Следващата важна стъпка е проветривата корона. Дърво, в което въздухът минава свободно, съхне по-бързо след дъжд и е по-малко уязвимо. Третото важно нещо е да се пазят плодовете от наранявания и да се следи за неприятели, които ги пробиват. При ябълки и круши това е особено важно, защото повреденият плод много по-лесно загнива.
Когато годината е рискова, с влажна пролет и валежно лято, се налага и навременна фунгицидна защита според културата и фазата. Но дори тогава най-голямата грешка е да се разчита само на пръскане. При ранното и късното кафяво гниене добрият резултат идва от правилното съчетание между резитба, чистота в градината, бързо отстраняване на заразените части и правилна защита в точния момент.
