Отстраняването на върховете при тикви и тиквички е лесно, но само на пръв поглед. Ако се направи в точния момент, може да помогне на растението да се разклони по-добре, да заложи повече женски цветове и да насочи силите си към плододаване. Ако се направи твърде рано, твърде късно или без ясна причина, може да има обратен ефект – забавен растеж, по-малко листна маса и по-слаб добив. Затова тук не става дума просто за откъсване на върха, а за правилно водене на растението според вида, силата му и целта на отглеждането.
Важно е да се прави разлика между тиквите и тиквичките. Тиквите обикновено правят дълги стелещи се стъбла и при тях прищипването има по-голямо значение за ограничаване на растежа и насочване към избрани плодове. Тиквичките най-често са храстовидни или полу-храстовидни и при тях агресивното премахване на върха не винаги е нужно. При тях по-важни са проветрението, редовното бране и поддържането на здрави листа.
Защо се премахва върхът на тиквичките
Върхът е растежната точка на стъблото. Докато той активно расте, растението насочва много сили към удължаване на стъблото и образуване на нови листа. Когато върхът се премахне, растежът нагоре или напред се спира и често се активират странични разклонения. При тиквите това може да бъде полезно, защото страничните стъбла често носят повече женски цветове, а оттам и повече възможности за плод.
При тиквичките ефектът е по-различен. Ако растението е от храстовиден тип, то естествено образува късо, силно стъбло и редовно дава цветове от центъра. При такова растение премахването на главния връх може да го стресира. По-полезно е да се махат стари, болни или пречещи листа, отколкото да се реже растежната точка без нужда.
Защо се прави и при тиквите
При тиквите прищипването има най-голям смисъл, когато растението вече е направило силно основно стъбло и е започнало да се разклонява. Обикновено не се прищипва веднага след поникване, защото тогава растението още изгражда корени и листна маса. По-добре е да се изчака да се развият няколко добре оформени листа и стъблото да тръгне стабилно.
Практично правило е основният летораст да се прищипе, когато стане прекалено дълъг и вече има достатъчно странични възможности за развитие. Ако целта е отглеждане на по-едри тикви, не се оставят прекалено много плодове. Често е по-добре растението да храни 2–4 добре разположени плода, отколкото да се изтощава с много дребни завръзи.
Как да премахнете върховете правилно
Прищипването се прави в сухо време, най-добре сутрин, когато растението не е мокро от роса. Върхът се премахва с чисти ножици или с пръсти, ако е още мек. Не се къса грубо, защото разкъсаната тъкан зараства по-бавно. След като главният връх се спре, се наблюдават страничните стъбла. Оставят се най-силните и най-добре разположените, а слабите, преплетени и болни части се премахват.
След като плодовете достигнат добър размер и е ясно кои ще се оставят, върховете след последния плод също може да се прищипят. Добре е след плода да останат няколко листа, защото те продължават да го хранят. Ако се реже твърде близо до плода, растението губи част от листната повърхност, която му е нужна.
На какво да обърнете внимание
При тиквичките прищипването на върха не е стандартна задължителна операция. Ако растението е храстовидно и дава редовно плодове, не е нужно да се пипа центърът. Там се образуват новите листа и цветове. Ако се премахне неправилно, може да се спре именно активната зона на плододаване.
Има смисъл да се намеси само когато растението е прекалено буйно, сгъстено, много листно и слабо проветрено. Но и тогава по-добрата мярка обикновено е прореждане на най-старите долни листа, а не отстраняване на основния връх. При стелещи се или по-силно разрастващи се сортове тиквички може да се ограничи прекомерният растеж, но внимателно и постепенно.
Начин на премахване на върховете за по-добро разклоняване
Работещата схема е проста: първо се оставя растението да укрепне, после се преценява дали наистина има нужда от прищипване. При тиквите се прищипва главният летораст след добро развитие, оставят се няколко силни странични стъбла и по-късно се ограничават върховете след избраните плодове. При тиквичките не се реже центърът на здрав храст, а се махат само стари, болни и пречещи листа, за да има въздух и достъп до цветовете.
След такава операция растенията не трябва да се оставят на сухо. Поливането трябва да е равномерно, а подхранването – балансирано. Ако се даде прекалено много азот, растението ще направи още повече листа, но не непременно повече плодове. При тиквите и тиквичките доброто разклоняване има смисъл само ако е съчетано с достатъчно светлина, влага и хранене.
Често срещани грешки
Първата грешка е прищипване твърде рано, когато растението още няма сила. Втората е прищипване на тиквичка като тиква, без да се отчита разликата в растежа. Третата е прекалено силно премахване на листа, при което плодовете остават изложени на слънце и растението губи способност да ги изхранва.
Отстраняването на върховете може да бъде много полезно, но само когато се прави с ясна цел. При тиквите то помага за контрол на растежа и насочване към по-добри плодове. При тиквичките често е по-разумно да се работи с проветряване и редовно бране, вместо да се реже растежният център. Точно тази разлика решава дали операцията ще помогне, или ще отнеме част от бъдещия добив.
Вижте също как да подхранвате тиквичките по време на цъфтеж и плододаване.
снимка: личен архив
