Сидерати, известни още като растения за зелено торене се отглеждат с цел подобряване на почвеното плодородие. Вместо да се прибират като реколта, те се заорават в почвата, за да я обогатят с органична материя и хранителни вещества.
Това е един от най-старите и естествени методи за възстановяване на почвата, използван още в древното земеделие.
Съвременната практика на зелено торене чрез тезюу култури се прилага все по-често, тъй като намалява нуждата от химически торове и подпомага устойчивото земеделие.
Предимства на зелено торене със сидерати
Използването на растения за зелено торене предлага редица ползи за почвата и растенията. Те подобряват структурата на почвата, увеличават съдържанието на хумус и способстват за по-добро задържане на влагата.
Освен това, някои видове сидерати имат свойството да извличат хранителни елементи от дълбоките почвени слоеве и да ги пренасят към повърхността, където стават достъпни за следващите култури.
Други пък фиксират азот от въздуха благодарение на симбиозата с бактерии в кореновите им възли. Зеленото торене също потиска растежа на плевели и намалява риска от ерозия, като предпазва почвата от изсушаване и изветряне.
Основни групи растения сидерати
Теиз растеиня се делят на няколко основни групи според техния биологичен тип и действието им върху почвата.
Най-популярни са бобовите растения като фий, люцерна, детелина и грах, които са богати на азот и подобряват плодородието. Кръстоцветните растения като синап и рапица спомагат за потискане на почвените патогени и вредители.
Зърнените култури като овес, ръж и ечемик изграждат силна коренова система, която разрохква почвата и предотвратява ерозия.
Често най-добри резултати се постигат чрез комбинация от различни видове сидерати, които взаимно допълват своето действие.
Подходящи култури за различни сезони
Изборът на сидерати зависи от сезона и от културата, която ще се отглежда след тях.
През пролетта и лятото се препоръчват бързорастящи видове като обикновен градински фий, грах и овес.
През есента добър избор са ръж, синап и фацелия, които издържат на по-ниски температури и могат да се оставят да презимуват.
Ако почвата е силно изтощена, комбинирането на няколко вида сидерати дава най-добър ефект – например смес от ръж и фий осигурява едновременно структура и азотно обогатяване.
Как да засеем сидерати
Сеитбата им е лесен процес, който не изисква специална техника. Семената се разпръскват равномерно по повърхността на почвата и се заравят плитко на дълбочина около 2-3 сантиметра.
Важно е почвата да бъде леко влажна, за да осигури добро поникване. При по-сухо време е препоръчително да се направи леко поливане.
Гъстотата на посева трябва да бъде достатъчна, за да се образува плътен зелен килим, който ще потисне плевелите и ще предпази почвата от изпарение на влагата.
Виж още: Есенно подхранване на почвата чрез зелено торене
Кога и как се заорават
Най-подходящият момент за заораване на сидератите е преди цъфтежа, когато растенията са натрупали максимално количество зелена маса, но стъблата им все още са меки и сочни. Тогава те се косят или прекопават плитко в почвата, на дълбочина около 10-15 сантиметра.
След заораването почвата трябва да се остави да престои около две до три седмици, преди да се засее следващата култура. През това време растителната маса се разлага и обогатява почвата с органични вещества.
Ако растенията са засети късно през есента, те могат да бъдат оставени на повърхността през зимата и да се заорат напролет.
Сидерати за специфични цели
Различните видове растения, използвани за подхранване имат различно въздействие, както за почвата, така и за растенията. Например синапът и фацелията потискат развитието на почвени нематоди и гъбични заболявания.
Люцерната и детелината са отлични за подобряване на азотния баланс и структурата на тежки почви. Ръжта и овесът, благодарение на силната си коренова система, предотвратяват измиването на хранителни вещества и са подходящи за наклонени терени.
Някои растения като грах и фий са особено полезни за засяване преди култури, които имат нужда от азот, като домати, пипер и растения от семейство тиквови.
Виж още: Зелено торене – еко метода за подхранване на почвата
Пиредимства пред минералните торове
Използването на този тип растения за зелено торене има редица предимства пред прилагането на минерални торове. Докато химическите торове осигуряват краткотрайно подхранване, зеленото торене подобрява почвата дългосрочно.
Органичната материя от сидератите повишава биологичната активност на почвата, насърчава развитието на полезни микроорганизми и създава по-балансирана екосистема.
Освен това зеленото торене не води до натрупване на соли и не замърсява подпочвените води. Това прави метода напълно природосъобразен и безопасен за екологично земеделие.
Виж още: Торене на тревата през есента
Комбиниране на сидерати със сеитбооборот
Зеленото торене се вписва отлично в системата на сеитбооборота. Засаждането им между основните култури поддържа почвата плодородна и предотвратява изтощаването й.
Например след прибиране на ранни зеленчуци може да се засеят бързорастящи сидерати, които ще бъдат заорани преди следващата сеитба. При овощни градини и лозя те могат да се използват като покривни култури, които предпазват почвата от ерозия и задържат влагата. Така те стават част от устойчив цикъл на природно подхранване.
Растенията сидерати са естествен начин за възстановяване и обогатяване на почвата, без нужда от изкуствени торове. Те работят в хармония с природата, като подобряват структурата, плодородието и биологичната активност на почвата.
Методът на зелено торене не изисква големи разходи и е подходящ както за домашни градини, така и за по-големи земеделски стопанства. Използването на подходящи култури в правилното време осигурява дълготрайни резултати от здрави растения, стабилни добиви и богата на вещества почва, способна да се самовъзстановява.
Виж още: Подготовка на оранжерията за зимата
снимка: 123RF
