Зелето е една от най-ценните зеленчукови култури, традиционно отглеждана в много български градини. То е непретенциозно към почвата и климата, но за съжаление често страда от различни болести и вредители, които могат да съсипят реколтата.
Понякога въпреки добрите градински практики, е необходимо периодично третиране с препарати, за да се осигури здрав растеж и максимален добив.
Най-често срещаните болести по зелето
Зелето е податливо на няколко гъбични, бактериални и вирусни заболявания, които могат бързо да се разпространят при влажно време и гъсти насаждения. Най-важните сред тях са:
Кила по зелето (Гуша)
Това е почвена болест, причинена от паразитен протист, който води до образуване на характерни издутини (гали) по корените.
Растенията увяхват, развиват се слабо и често загиват преди да образуват глави. Болестта е много упорита, защото спорите ѝ оцеляват в почвата повече от 10 години.
Превенция и третиране:
При поява на кила се препоръчва спазване на дълго сеитбообращение (не по-рано от 5 години на същото място), алкализиране на почвата с гасена вар и използване на устойчиви сортове. При засегната площ не се препоръчва повторно отглеждане на кръстоцветни култури.
Сиво гниене
Характеризира се с гниене на листата и сърцевината на зелката, придружено от сивкав мъх. Най-често се развива при висока влажност, особено след дъждовен период или при гъсти насаждения.
С какво се пръска:
Използват се фунгициди, като третирането започва при първи признаци на инфекция и се повтаря през 10 до 14 дни при необходимост.
Алтернария
Проявява се чрез тъмни, концентрични петна по външните листа, които постепенно засъхват и опадат. Често се наблюдава в края на вегетацията.
Третиране:
Ефективни са препарати с активни вещества като азоксистробин, манкозеб или пропиконазол. Препоръчва се редуване на различни фунгициди за предотвратяване на резистентност.
Бактериално гниене
Това е опасно заболяване, което води до воднисто гниене на зелките още преди прибирането им. Признаците включват омекване и пожълтяване на листата, последвано от пълно разлагане.
С какво се пръска:
При съмнение се прилагат медсъдържащи препарати, като Бордолезов разтвор, Фунгуран и други. Добра хигиена на насажденията и избягване на наранявания при работа също са от значение.
Вредители, които застрашават зелевите насаждения
Освен болестите, зелето често страда и от нападения на насекоми и ларви, които увреждат листната маса и вътрешността на зелките. Най-сериозните вредители включват:
Зелев молец
Това е дребна пеперуда, чиито ларви прояждат дупки по листата, оставяйки само жилките. При силна инвазия повредите могат да доведат до напълно унищожени растения.
С какво се пръска:
Използват се инсектициди като Децис 100 ЕК, Кораген 20 СК и други, както и биопрепарати на основата на Bacillus thuringiensis. Обработките трябва да започнат веднага при установяване на яйца или млади ларви.
Зелевата пеперуда
Нейните гъсеници се хранят с външните листа, но често проникват и до сърцевината на зелето. Повредените участъци загниват и привличат вторични инфекции.
С какво да третираме:
Ефективни са същите препарати като при зелевия молец. При нужда може да се направи комбинирано третиране за двата вида.
Зелеви листни въшки
Колонии от сиво-зелени въшки се настаняват по долната страна на листата и изсмукват сока на растенията. Това води до изкривяване и изсъхване на листата, забавяне в развитието и влошаване на качеството на зелките.
Третиране:
Използват се системни инсектициди като Моспилан. При наличие на листни въшки е важно да се третира в ранен стадий, преди да се разпространят масово.
Бълхи по зелето
Малки скачащи насекоми, които изгризват миниатюрни дупчици в листата. Те са особено опасни за младите разсади и новозасадените растения.
С какво се пръска:
Подходящи са контактни инсектициди като Децис или Карате Зеон и други. Може да се комбинират с пръскане с тютюнева отвара или отвара от пелин като превантивна мярка.
Как да се изгради ефективна схема на пръскане
За да бъде растителната защита ефикасна, е важно да се прилага целенасочена и редовна схема на третиране. Тя трябва да отчита фазите на развитие на зелето, както и риска от заболявания в дадения период. Добра практика е редуването на препарати с различен механизъм на действие, за да се избегне привикване на патогените.
Основни препоръки:
Първото профилактично пръскане се прави около 7 до 10 дни след засаждане.
Следващи третирания се извършват на всеки 10 до 14 дни или при първи симптоми.
Винаги се спазва карантинният срок, отбелязан на етикета на продукта.
Пръсканията се извършват при сухо и тихо време, най-добре рано сутрин или привечер.
Не се използва един и същ препарат повече от 2 пъти поред.
Алтернативни методи за опазване на зелето
Освен с препарати, зелето може да се предпазва и чрез натурални подходи, които намаляват нуждата от синтетични препарати. Ефективни са следните практики:
- засаждане на невен или чесън между редовете, които отблъскват вредителите;
- обработка на почвата със зелени торове, които подобряват микрофлората;
- направа на отвари от коприва, пелин, тютюн или чесън за листно третиране;
- използване на инсектицидни сапуни или градинарско масло за борба с въшки;
- поддържане на добра вентилация между редовете за ограничаване на влажността.
Зелето, макар и лесно за отглеждане, често става жертва на редица болести и вредители, които застрашават качеството и добива. Добрата растителна защита не означава единствено използване на химия, а умело съчетаване на техники, биологични методи и навременни действия.
Само така може да се постигне здравословна и богата реколта, независимо дали става дума за лична градина или по-голямо стопанство.
снимка: Adobe
