Есенното обръщане на почвата, както и пролетното са сред най-важните агротехнически практики, които подготвят земята за следващия селскостопански сезон.
То има за цел не просто да улесни засаждането на нови култури, но и да подобри влагозапаса, структурата и плодородието на почвата. Добре извършено прекопаване (оран) може да осигури по-здрави насаждения и по-добри добиви.
Това е така, защо по този начин се подпомага баланса между въздух, влага и хранителни вещества в земята. В следващите редове ще разгледаме защо, кога и как трябва да се извършва тази практика и какви ползи носи тя за растенията и за почвения ресурс.
Същност при обръщане на почвата
Обръщането на почвата представлява процес на механично прекопаване или изораване, при който горният почвен слой се премества надолу, а по-долните слоеве излизат на повърхността.
Това позволява по-добро смесване на растителни остатъци, подобряване на структурата и унищожаване на плевели и патогени.
Най-често тази практика се извършва през есента, след прибирането на реколтата, когато почвата може да се обработва по-дълбоко и да се подготви за следващата година.
Влияние върху влагозапаса
Една от най-големите ползи от обръщането на почвата е способността ѝ да задържа по-добре влагата.
Когато почвата се обърне правилно, тя става по-рехава, което позволява на водата да прониква по-дълбоко и да се съхранява в коренообитаемия слой.
Същевременно се намалява опасността от задържане на вода на повърхността и последващо засъхване. По този начин влагата се запазва по-дълго време, което е особено важно в райони със сух климат или при непостоянни валежи.
Обеззаразяване на почвата след премахване на краставици, домати и други градински насаждения
Подготовка на почвата за следващите насаждения
Освен влагозапаса, обръщането на почвата подготвя терена за засаждането на нови култури. Чрез този процес се подобрява аерацията, разрохква се уплътнената структура и се улеснява развитието на корените.
Освен това в почвата се внасят растителните остатъци, които постепенно се разлагат и обогатяват със ценни органични вещества. Така растенията, които ще бъдат засадени през следващата година, получават по-добра среда за развитие.
Най-подходящият момент за обръщане на почвата
Най-често обръщането на почвата се извършва през есента. Причината е, че тогава почвата все още е достатъчно влажна след летните дъждове и реколтата е вече прибрана.
Дълбоката оран през есента позволява почвата да се насити с влага през зимата, когато се натрупват валежи и сняг. През пролетта тя е вече добре подготвена за засаждане на новите култури.
В някои случаи се прави и пролетно обръщане, но то е по-повърхностно, с цел да се освежи горният слой и да се унищожат ранните плевели.
Основната работа обаче винаги остава есенната обработка, тъй като именно тя осигурява добър влагозапас и условия за дълготрайно плодородие.
Виж още: Варуване на почвата с хидратна вар
Методи за обръщане на почвата
Има различни начини за прекопаване на почвата, които зависят от големината на площта и наличната техника:
Ръчно прекопаване – подходящо за малки градини и дворове. С лопата или права вила се обръщат пластовете, като растителните остатъци се заравят в почвата.
Изораване с плуг – прилага се при по-големи земеделски площи. Този метод осигурява дълбока обработка и по-равномерно обръщане на почвата.
Моторни култиватори – междинен вариант за средни по големина площи. Те съчетават удобство и ефективност, като спестяват време и физически усилия.
Ползи за почвеното здраве
Обръщането на почвата не е важно само за влагозапаса. То носи и редица други ползи:
- подобрява структурата на почвата и я прави по-рехава;
- внася кислород в по-дълбоките слоеве, което подпомага полезните микроорганизми;
- унищожава плевели и намалява риска от разпространение на болести;
- спомага за по-бързото разлагане на органичните остатъци и натрупване на хумус;
- осигурява равномерно разпределение на хранителните вещества.
Виж още: Подхранване на почвата чрез зелено торене
Често срещани грешки при обръщане на почвата
Въпреки че изглежда лесна практика, обръщането на почвата крие и някои рискове, ако не се извършва правилно:
Твърде дълбоко изораване може да доведе до изкарване на бедни и неплодородни слоеве на повърхността.
Обработването на твърде влажна почва води до образуване на буци и слепване.
Честото обръщане може да наруши естествения баланс на почвената флора и фауна.
Затова е важно да се избере правилният момент и дълбочина на обработката според типа почва и климатичните условия.
Практически съвети за по-добър влагозапас
Освен самото обръщане, има и други фактори, които влияят върху задържането на влагата:
- мулчиране след обръщането с органични материали като слама или листа;
- оставяне на част от растителните остатъци върху повърхността за защита от изпарение;
- редуване на културите (сеитбооборот), за да се поддържа почвеното плодородие и влагозапас.
Своевремнното обръщане на почвата е основна практика в земеделието и градинарството, която осигурява добър влагозапас и създава благоприятни условия за следващите насаждения.
То подобрява структурата на почвата, улеснява развитието на корените и подпомага натрупването на хранителни вещества. При правилно изпълнение тази практика е гаранция за по-здрави растения и по-високи добиви през следващата година.
снимка: Adobe
