На 7 юни отбелязваме Черешова задушница: поверия и какво се подава в деня

Задушницата се нарича „черешова“, тъй като обикновено съвпада с времето на зреене на черешите, които често присъстват на подавките.

Кога е черешова задушница и какво се прави на деня

Черешова задушница се отбелязва на 7 юни и в деня се извършват общи молитви за всички покойници. Те са израз на вярата, че живите могат да помогнат на душите на починалите чрез молитва, милостиня и подавки.

Тази задушница има особено място, защото се отбелязва в навечерието на Петдесетница, празникът на Светия Дух. Според църковната традиция, в този ден вярващите се молят Бог да прости греховете на всички починали, включително и на онези, за които няма кой да се помоли.

Ритуали и обреди на Черешова задушница

На Черешова задушница вярващите посещават гробовете на близките си, почистват ги, палят свещи и преливат с вино. В храмовете се отслужват панихиди, заупокойни богослужения, по време на които се произнасят молитви за покойниците. Обредите са насочени към упокой на душите и израз на почит към паметта на предците.

Обичайно се носят хляб, вино, жито, плодове и сладки неща, които се освещават в църквата и след това се раздават на съседи, роднини или случайни хора за „Бог да прости“. В някои райони е прието да се оставя и малка част от храната върху гроба – като символично угощение за душата на покойния.

Виж още: Поверия за Гергьовден

Какво се подава на Черешова задушница

Подавките са неизменна част от всяка задушница. Традиционно се приготвят и раздават следните храни:

• Череши – именно черешите дават името на тази задушница. Освен че са сезонен плод, се възприемат и като дар, който носи свежест, живот и утеха.
• Варено жито – символизира възкресението и вечния живот. Обикновено се приготвя с канела, захар и счукани орехи.
• Питка или хляб – носи се като дар и символ на тялото Христово.
• Вино – използва се за преливане върху гроба и се подава в памет на починалите.
• Други сезонни плодове и сладкиши – често се раздават и кайсии, ягоди, кексчета или бисквити.

Важно е всичко да бъде поднесено с уважение и молитва. Храната се раздава с думите „Бог да прости“ и се приема с отговор „Прости, Господи“ или „Бог да прости“.

Поверия, свързани с Черешова задушница

В народната традиция денят е обвит с множество поверия. Част от тях са:

• Не се работи – особено в дома и на нивата. Вярва се, че трудът в този ден е неуважение към починалите и може да донесе нещастие.
• Не се пере и не се простира – за да не се „мокрят дрехите на покойниците“.
• Не се дава нищо назаем – за да не се „даде душата“ или щастието на дома.
• Птици и животни не се гонят от гробищата – според вярването, в този ден душите се връщат на земята, и не трябва да бъдат безпокоени.
• Черешите не се ядат преди да се подадат – в някои райони се вярва, че първо трябва да се даде на мъртвите, за да не се обиди душата им.

Символиката на черешите

Черешите, с техния наситен цвят и краткотрайна зрялост, се възприемат като символ на преходността на живота. Те напомнят, че всичко земно е временно, но същевременно са и израз на надеждата за вечност. Даряването на череши в този ден е едновременно акт на почит и духовна щедрост.

Черешова задушница е духовен ден, в който живите се „свързват“ с отвъдното чрез молитва, милосърдие и спомен. Тя съчетава християнската традиция с древни народни вярвания, превръщайки се в момент на тиха памет, смирение и размисъл.

Виж още: Какво не се прави на Цветница

снимка: Adobe