Подрязването на лозите е една от онези дейности в лозарството, при които времето има решаващо значение. Не става дума само за удобство или традиция, а за пряка намеса в жизнения цикъл на растението.
Лозата реагира чувствително на всяка резитба, особено когато тя се извършва в неподходящ момент. Затова въпросът кога най-рано може да се започне с подрязването не е формален, а строго практичен и свързан с физиологията на растението и климатичните условия.
В различните лозарски райони ранната резитба има своите особености. Тя е повлияна от температурите през зимата, от сорта на лозата и от начина, по който е формирано лозовото насаждение. Именно тези фактори определят границата между допустимо ранно подрязване и риск от увреждане.
Кога най-рано може да подрязваме лозите
Периодът на покой на лозата
Лозата навлиза в дълбок покой след пълното опадане на листата. Това обикновено се случва в края на есента, когато растението е приключило активните си физиологични процеси. Теоретично резитбата може да започне именно тогава, но на практика това не винаги е препоръчително. В ранния зимен период лозата все още е уязвима към резки застудявания.
Опасностите от прекалено ранна резитба
Когато лозите се подрежат твърде рано, раните остават открити за по-дълго време. При силни студове това може да доведе до измръзване на пъпките и на тъканите около отрезите. Освен това ранната резитба може да стимулира преждевременно движение на соковете при по-топли зимни периоди, което прави лозата по-чувствителна към последващи застудявания.
Минимално безопасно време за започване
В повечето лозарски практики се приема, че най-ранният относително безопасен момент за подрязване е в края на зимата, след преминаване на най-силните студове. В по-меките райони това може да бъде края на януари, докато в по-студените места резитбата се отлага за февруари. Основният ориентир не е календарната дата, а стабилизирането на температурите.
Влияние на сорта и формировката
Ранната резитба не е еднакво подходяща за всички сортове. По-чувствителните сортове се режат по-късно, за да се избегнат повреди по плодните пъпки. Също така лозите с по-високи формировки са по-изложени на студ и обикновено се подрязват след тези с по-ниски формировки.
Практика при по-големи насаждения
При по-големи лозови масиви често се прилага поетапна резитба. Започва се с по-устойчивите сортове и се завършва с по-чувствителните. Това позволява работата да се разпредели във времето, без да се поема излишен риск за цялото насаждение.
Виж още » Брашнеста мана по лозата: полезни съвети за успешен добив от грозде
В заключение може да се каже, че най-ранното подрязване на лозите не се определя от традиция или удобство, а от биологичните особености на растението. Лозата е култура с дълга история, но и с ясно изразени изисквания към климата.
Характерно за добрата практика е търпението, изчакването на подходящия момент често води до по-здрави растения и по-стабилна реколта. Именно правилният избор на време превръща резитбата от рутинна дейност в целенасочена грижа за лозето.
снимка: 123RF
