Зеленото торене набира все по-голяма популярност сред земеделските производители и любителите градинари, тъй като съчетава природосъобразен подход с реални резултати за повишаване плодородието на почвата.
Метода позволява на земята да се възстанови естествено, като в това число подобрява добивите и здравето на растенията. В основата му стои използването на така наречените сидерати – вид зелени растения, които не се отглеждат с цел реколта, а за да обогатят и подхранят почвата.
Какво е зелено торене?
Зеленото торене е агротехнически и градински метод, при който на обработваеми площи се засяват специфични растения, наречени сидерати, които не се отглеждат с цел реколта, а за подобряване на структурата и плодородието на почвата.
По този начин се добавя органична материя, която обогатява почвата с хумус, подобрява нейната аерация, водозадържане и биологична стойност.
Предимства на зеленото торене
Използването на сидерати има редица ползи, както за почвата, така и за растенията, които се отглеждат след тях.
- Зеленото подхранване на почвата подобрява нейните свойства, предотвратява ерозия, повишава влагозадържащия капацитет и потиска плевелите.
- Органичната маса, която се добавя в почвата при разграждането на сидератите, активира микробиологичните процеси и спомага за освобождаване на хранителни вещества.
- Освен това някои видове сидерати имат фитосанитарен ефект и подтискат развитието на почвени патогени и нематоди.
Подходящи растения за зелено торене
Сидератите се избират според типа почва, сезона и културите, които ще се отглеждат впоследствие. Сред най-популярните растения за зелено торене са:
Бобови култури (градински фий, лупина, люцерна, детелина, фасул, соя): натрупват азот в почвата чрез симбиоза с грудкови бактерии.
Кръстоцветни (синап, рапица, фацелия): бързорастящи растения с мощна коренова система, разрохкват почвата и потискат нематодите (малки кръгли червеи).
Зърнени култури (овес, ръж, ечемик): подобряват структурата на тежки почви, покриват добре площта и предотвратяват ерозия.
Смески от различни групи: комбинират предимствата на различните видове и осигуряват по-пълноценен ефект.
Сезонност и срокове за засяване
Сидератите могат да се засяват през пролетта, лятото или есента в зависимост от свободните площи и целите на торенето.
Пролетното засяване се използва между основните култури или при почивка на дадена площ.
Летният посев е подходящ след ранни зеленчукови култури, като салата, грах, картофи.
Есенното засяване се извършва след прибиране на основната култура и растенията остават като зелена покривка през зимата, защитавайки почвата от измръзване и измиване.
За максимален ефект сидератите трябва да се заорат или вработят в почвата преди да започне цъфтеж, когато зелената маса е най-наситена с хранителни вещества и се разлага най-ефективно.
Виж още: Подхранване на тиквички
Внасяне на зелената маса в почвата
Внасянето на сидератите в почвата се извършва чрез плитка оран или дисковане на дълбочина 15 до 20 сантиметра. Важно е растенията да се наситнят добре, особено ако имат груба стъблена структура.
Прекалено развитите растения се разлагат по-бавно и може да доведат до временно задържане на азота в почвата. В случаи на суша или лоша аерация се препоръчва напояване или комбиниране със слама или оборски тор за ускоряване на хумусообразуването.
След внасянето на зелената маса е добре да се изчака 2 до 4 седмици преди засяване на основната култура, за да се избегне задушаване на семената.
Виж още: Торене на домати
Сидерати в градинарството
В домашното и биологичното градинарство сидератите са особено ценен инструмент. При отглеждане на зеленчуци в ротация сидератите се използват между различни култури, за да възстановят баланса на хранителни вещества и да прекъснат цикъла на болести и неприятели.
Например след домати може да се засеят синап или фацелия, а след зеле или картофи – грах или овес. Сидератите са отлична алтернатива при липса на оборски тор, особено в малки градини и стопанства.
Често срещани грешки при зелено торене
Някои често допускани грешки включват прекалено късно заораване на сидератите, използване на неподходящи растения спрямо почвените и климатичните условия, както и прекомерна гъстота на посева.
Ако се оставят твърде дълго да растат, сидератите могат да източат влагата от почвата или да се превърнат в конкуренция за следващите култури. Недобро наситняване преди вработване също затруднява разлагането и може да предизвика загниване.
Зеленото торене с помощта на сидерати е изключително ефективен, природосъобразен и достъпен начин за поддържане и подобряване на почвеното плодородие. С правилен подбор на растения и прилагане на подходяща техника този метод не само подобрява физическите и химичните свойства на почвата, но и допринася за изграждане на качествено земеделие.
Виж още: Подхранване на краставици по време на цъфтеж и плододаване
