Юли е един от най-силните месеци за събиране на билки, защото много растения тогава са в пълен цъфтеж, с наситен аромат и добре развити надземни части. Това е моментът, в който не се бере „каквото има“, а се избира правилната част от растението – цвят, стрък, лист или връх. Ако се пропусне точният момент, билката може да остане красива на вид, но вече да е загубила част от аромата и качествата си при сушене.
Най-добре е брането да се прави в сухо време, след като росата се е вдигнала, но преди най-силното обедно слънце. Билките не се мият, ако са чисти и събрани от добро място, защото влагата затруднява сушенето и увеличава риска от потъмняване. Сушат се на сянка, на проветриво място, на тънък слой или на малки снопчета. Пряко слънце не е добра идея, защото избелва цветовете и отнема част от аромата.
Жълт кантарион – бере се в цъфтеж
Жълтият кантарион се събира през юли, когато цветовете са добре отворени, но растението още не е преминало. Бере се горната цъфтяща част, обикновено около 20-25 см от върха. Не се изскубва с корена, а се реже с ножица или остър нож. При сушене трябва да запази жълтите цветове и зеленикавия цвят на стъблата, без да почернява.
След изсушаване се съхранява в хартиен плик, платнена торбичка или буркан, далеч от силна светлина. Използва се най-често за запарки, но с него не бива да се прекалява, особено ако се приемат лекарства. Това е билка, която изисква внимание, не безразборна употреба.
Бял равнец – най-добър е, когато цветните кошнички са свежи
Белият равнец е много подходящ за бране през юли. Събират се цъфтящите върхове, преди цветовете да започнат да покафеняват. Ако се бере твърде късно, ароматът отслабва, а сушената билка изглежда по-груба. Добре е да се режат само горните части, без дебели и вдървесинени стъбла.
Суши се на тънък слой, защото плътните съцветия задържат влага. Когато е добре изсушен, равнецът има специфичен, леко горчив аромат. Подходящ е за самостоятелна запарка или за смесване с по-меки на вкус билки, защото вкусът му е силен и не на всеки допада чист.
Мащерка – малко стръкче, много аромат
Мащерката се бере в началото и по време на цъфтеж, когато ароматът е най-силен. През юли това често е много добър момент, особено по сухи и слънчеви места. Берат се цъфтящите стръкчета, но без да се скубе цялото растение. При диворастяща мащерка това е особено важно, защото прекаленото обиране отслабва туфите.
Суши се бързо и лесно, ако е разстлана на тънко. След изсушаване листенцата и цветовете може леко да се оронят от по-грубите стъбълца. Така се получава по-фина билка за чай, подправяне на храна или домашни билкови смеси.
Риган – за чай, подправка и зимни смеси
Риганът е една от най-полезните билки за събиране през юли, защото тогава цъфти обилно и има много силен аромат. Берат се връхните части с цветове и листа. Не се взимат стари, прашни или прекалено вдървесинени стъбла. Най-добър е младият, ароматен връх.
След сушене риганът може да се използва и като билка за запарка, и като подправка. Ако се съхранява добре, ароматът му остава силен месеци наред. За готвене е удобно след изсушаване да се оронят листата и цветовете, а грубите стъбла да се отделят.
Маточина – бере се преди да загуби свежия си аромат
Маточината се бере през юли, но най-добре е това да стане преди масовото прецъфтяване. При нея ароматът е най-ценен, затова не трябва да се суши на слънце или на прекалено топло място. Берат се листата и нежните връхни части. Ако растението е в градина, може да се реже на части, без да се оголва напълно.
Добре изсушената маточина трябва да запази приятен лимонов аромат. Ако мирише на сено, значи е брана късно, сушена е лошо или е стояла твърде дълго. Подходяща е за вечерни билкови смеси, но и за студени летни запарки.
Мента – реже се преди грубите стъбла да надделеят
Ментата също е сред билките, които могат да се берат през юли за сушене. Най-добре е да се събират листата и връхните части, когато растението е свежо и ароматно. Ако вече е силно прецъфтяло и стъблата са груби, качеството не е същото. При градинска мента може да се направи по-сериозно изрязване, след което растението често пуска нов растеж.
Суши се на сянка и на проветриво място. Листата трябва да останат зелени, не кафяви. Ментата поема лесно чужди миризми, затова не се суши до лук, чесън, препарати или силно ароматни продукти.
Лавандула – бере се, когато цветовете са отворени, но не прегорели
Лавандулата се събира през юли, когато класчетата са добре обагрени и част от цветовете са отворени. Ако се чака твърде дълго, цветовете започват да се ронят повече, а ароматът става по-тежък. Лавандулата се реже, като се премахва част от стъблото и се връзва на малки снопчета.
Суши се обърната надолу, на сянка и с добра циркулация на въздуха. Изсушените цветове може да се използват за ароматни торбички, билкови смеси, домашни сапуни или много внимателно в кулинарията, ако сортът е подходящ и ароматът не е прекалено натрапчив.
Практични рецепти за по-късна употреба
Билкова смес за ароматна запарка: 2 части маточина, 1 част мента и 1 част мащерка. От сместа се използва 1 ч.л. за чаша гореща вода. Запарва се 7-10 минути и се прецежда.
Зимна смес с по-плътен вкус: 2 части риган, 1 част мащерка и малко бял равнец. Равнецът се добавя пестеливо, защото е по-горчив. Подходяща е за хора, които харесват по-силен билков вкус.
Ароматна торбичка за шкаф: 3 части лавандула, 1 част маточина и малко мента. Сместа се поставя в платнена торбичка и се държи на сухо мято. Ако ароматът отслабне, торбичката леко се намачква с ръка.
Съвети за успешно сушене
Най-честата грешка е билките да се натрупат на дебел слой. Така вътре задържат влага, потъмняват и губят качество. Втората грешка е сушене на пряко слънце. Третата е прибиране в буркани, преди билката да е напълно суха. Ако стъбълцата не се чупят, а се огъват, още има влага.
Юли дава много добри билки, но само ако се бере внимателно и се суши правилно. Жълт кантарион, бял равнец, мащерка, риган, маточина, мента и лавандула могат да останат полезни и ароматни месеци наред, стига да се съхраняват сухи, чисти и далеч от светлина.
Вижте също тези билки които се садят и през зимата у дома.
снимка: Adobe
