Лимонът може да се отглежда на открито, но не навсякъде и не без подготовка за зимата. Това е вечнозелено субтропично растение, което обича дълго, топло лято, много светлина и защитено място. Основният проблем не е летният сезон, а студът. Продължителните отрицателни температури повреждат листата, младите клонки и цветовете, а при по-силен мраз може да пострада и стъблото.
Затова засаждането направо в градината е разумно предимно на места с мека зима, защитен двор и възможност дървото да бъде покрито. В по-студени райони по-сигурният вариант остава голям съд, който през топлите месеци стои навън, а преди сериозните застудявания се прибира в светло и хладно помещение.
Мястото за отглеждане на лимон на открито е ключът към успеха
Най-подходящо е южно или югозападно изложение, защитено от северни и източни ветрове. Добро място е пред светла каменна или тухлена стена, която се затопля през деня и отдава част от топлината през нощта. Не се засажда в ниска част на двора, където се задържа студен въздух и се образуват слани.
Лимонът има нужда от поне шест часа пряко слънце, но младото растение трябва да се приспособява постепенно. Ако е било отглеждано в оранжерия или помещение, внезапното изнасяне под силното слънце може да причини светли, сухи пригори по листата. През първата седмица се държи на шарена сянка, след което постепенно се премества на по-слънчево място.
Кога и как се засажда лимон на открито в градината
Засаждането се прави през пролетта, след като опасността от късни слани е преминала и почвата се е затоплила. Така лимонът разполага с целия сезон, за да развие корени и да се подготви за първата си зима. Есенното засаждане е рисковано, защото младото дръвче влиза в студа, преди да се е прихванало добре.
Ямката се оформя по-широка от кореновата бала, но не прекалено дълбока. Кореновата шийка трябва да остане на нивото, на което е била в саксията. Почвата е добре да бъде рохкава, плодородна и водопропусклива. Към градинската пръст може да се добави добре разложен компост, но не и пресен оборски тор, който може да изгори младите корени.
Задържането на вода е по-опасно от краткото засушаване
Лимонът иска постоянна влага, особено през периода на активен растеж, цъфтеж и наливане на плодовете. Това обаче не означава корените да стоят в мокра, тежка почва. Продължителното преовлажняване изтласква въздуха, корените започват да загиват, листата пожълтяват и растението лесно развива кореново гниене.
Полива се обилно, след което горният почвен слой се оставя леко да просъхне. В горещо време младото дръвче може да има нужда от вода няколко пъти седмично, докато установено растение се полива по-рядко, но по-дълбоко. Точният режим зависи от почвата, вятъра и температурите, а не от фиксиран календар.
Подхранване при отглеждане на лимон на открито
Лимонът е взискателен към хранителните вещества, тъй като едновременно поддържа листа, цветове и плодове. От пролетта до средата на лятото може да се използва специализиран тор за цитруси, който съдържа азот, калий, магнезий, желязо и други микроелементи. По-малките, редовни дози са по-безопасни от едно силно подхранване.
Азотът стимулира растежа, но ако се внася късно през сезона, се образуват нежни леторасти, които не успяват да узреят преди зимата. Затова към края на лятото азотното торене се ограничава. Пожълтяване между жилките на младите листа често насочва към желязна хлороза, особено при варовита почва или алкална вода.
Подготовка на растението за зимата
Почвата около стъблото се мулчира с дебел слой сухи листа, слама или дървесни кори, но материалът не се натрупва плътно до кората. Короната се увива с няколко слоя зимен агротекстил, който пропуска въздух. Най-уязвими са младите клонки, цветовете и новообразуваните плодове.
Около дръвчето може да се изгради лека рамка, която да не позволява покривалото да притиска силно листата. При очакван по-сериозен студ пространството се запълва със сухи листа или слама, но конструкцията трябва да може да се проветрява в по-топли дни. Плътното найлоново увиване без въздух причинява конденз, запарване и гъбни проблеми.
Резитбата на лимон
Лимонът не се реже агресивно. В края на зимата или началото на пролетта се премахват измръзналите, сухите, преплитащите се и растящите навътре клони. Издънките, тръгнали под мястото на присаждане, се отстраняват, защото принадлежат на подложката и изтощават сортовата част.
Силното съкращаване стимулира множество буйни леторасти и отлага плододаването. Целта е светла и проветрива корона, а не ниско и силно орязано дърво. Повредите от зимата се оценяват чак когато започне новият растеж, защото част от клонките може да изглеждат сухи, но все още да са живи.
Цъфтеж, опрашване и първи плодове
Повечето лимони са самофертилни и едно дърво може да образува плодове без втори сорт наблизо. На открито насекомите и движението на въздуха подпомагат опрашването. При младо или отслабено растение е разумно част от цветовете и дребните плодове да се премахнат, за да не се изтощи.
Не е необичайно лимонът да образува повече завръзи, отколкото може да изхрани, и част от тях да опадат естествено. Редовното поливане, балансираното хранене и защитата от резки температурни промени помагат да се запазят повече плодове.
Засаждане директно в почва или в саксия
Постоянното отглеждане в градината е подходящо само когато може да се осигури надеждна зимна защита. На места със силни и продължителни студове голямата саксия е по-сигурният избор. Съдът трябва да има добри отвори за оттичане, а през зимата лимонът се прибира в светло помещение, където е прохладно, но не мразовито.
Успехът при отглеждането на лимон на открито зависи най-вече от микроклимата. Слънчевото място, пропускливата почва, умереното поливане и сериозната зимна защита могат да превърнат цитруса в дългогодишно дърво. Без защита от студ обаче дори добре гледан лимон може да бъде загубен само за една тежка зимна нощ.
