Тиквичките изглеждат лесни за отглеждане и в известна степен наистина са такива, но добрият резултат не идва от случайно засаждане. Ако се избере правилният момент, ако почвата е подготвена както трябва и ако не се допусне сгъстяване, тиквичките тръгват бързо и започват да дават рано плодове. Ако обаче се засадят в студена почва, ако мястото е тежко и задържа вода, или ако растенията се сложат прекалено близо едно до друго, проблемите започват още в първите седмици.
При засаждане на тиквички на открито има няколко факта, които си струва да се знаят предварително. Това е култура, която обича топлина и не понася слани. За нормално прихващане и бърз старт почвата трябва вече да е затоплена. В практиката като ориентир се приема температура около 10 до 12 градуса на дълбочина 10 сантиметра, а по-сигурният вариант за активно развитие е почвата вече да е стигнала около 12 до 13 градуса. Именно затова засаждането на открито обикновено се прави от втората половина на април до началото на май, а в по-хладни райони и малко по-късно. Ако се избърза, растенията не само спират растежа си, но често остават слаби за дълго време.
Тиквичките могат да се отглеждат както чрез разсад, така и чрез директна сеитба на постоянно място. При разсад се печели време и първите плодове идват по-рано. При директна сеитба растенията се развиват спокойно, без стрес от пресаждане, но реколтата закъснява. За домашната градина и двата варианта работят, стига да се уцели правилният момент и мястото да е подготвено както трябва.
Подходящ момент за засаждане на тиквички на открито
При тиквичките календарът е ориентир, но не и единствено правило. По-важно е каква е реалната почва и какво е времето. Ако дните са топли, но нощите още падат рязко, изнесеният разсад често се задържа, а понякога дори тръгва назад. Затова по-сигурният подход е да се гледа не просто датата, а дали опасността от слани е преминала и дали почвата е наистина затоплена.
Вижте също: Кога се сее разсад за тиквички
Разсадът за тиквички обикновено е готов за около 20 до 25 дни. Това значи, че ако се произведе в края на март или началото на април, най-често е готов за изнасяне в края на април или началото на май. Не бива да се държи прекалено дълго в малки съдове, защото корените се оплитат бързо, а тиквичката не обича излишно задържане в ограничен обем.
При директна сеитба на открито семената се поставят, когато почвата вече е топла и времето се задържи меко. Обикновено се засяват на дълбочина около 3 до 4 сантиметра. В едно гнездо често се слагат по няколко семена, а след поникването се оставя най-силното растение. Това е практично решение, защото гарантира по-сигурно прихващане на мястото.
Как да подготвим мястото и какви разстояния да спазим
Тиквичките обичат слънце, топлина и плодородна почва. Ако мястото е засенчено дори част от деня, растенията се развиват по-бавно и плододаването намалява. Почвата трябва да е рохкава, добре обработена и богата на органична материя. Тежките, студени и постоянно мокри почви не са добър избор. Там корените вървят трудно, а при по-влажно време се създават условия за загниване.
Виж също: Засаждане на късни тиквички като втора култура – практични насоки
Добра практика е почвата да се обработи по-дълбоко още от есента или рано напролет и при нужда да се внесе добре угнил оборски тор или компост. Тиквичките реагират много добре на органично вещество. Ако почвата е бедна и суха, това личи бързо по растежа и по големината на плодовете. Не е нужна прекалена химия, но е нужна добра основа.
Разстоянията са важни и не бива да се пестят. В практиката често се препоръчват около 60 см между растенията в реда и 80 до 120 см между редовете, в зависимост от сорта и начина на отглеждане. При по-силен растеж и по-буйни растения по-широкото междуредие е по-сигурно. Причината е проста. Тиквичката прави голяма листна маса и ако се сгъсти, въздухът намалява, листата се застъпват и рискът от болести се повишава.
При засаждане на разсад ямките не трябва да са плитки. Растението се поставя внимателно, без да се разкъсва кореновата бала. След засаждането се прави поливка, за да прилепне почвата около корените. Ако времето е по-хладно, първите дни може да се използва леко покритие, но само ако има реална нужда.
Грижи за тиквичките след засаждане на открито
След като се прихванат, тиквичките тръгват бързо. Именно тогава много хора решават, че вече нищо не може да се обърка. Това е грешка. Най-честият проблем след засаждането е неравномерната влага. Тиквичките имат нужда от вода, но не понасят подгизнала почва. Ако корените стоят в студена и мокра среда, растението започва да се мъчи. Ако пък почвата пресъхва силно и после се полее рязко, растежът става неравномерен.
Виж още: Подхранване на тиквички по време на цъфтеж и плододаване
По-подходящият подход е редовно, но разумно поливане. Не по листата, а в основата на растенията. При горещо време нуждата от вода се увеличава, особено когато започне масово образуване на плодове. Поливането трябва да е съобразено с времето и с почвата, а не да се прави по навик през ден.
Окопаването също има значение. Лекото разрохкване на повърхността пази почвата от коричка и помага на корените да дишат. При тиквичките това се усеща бързо. Когато почвата е стегната и сбита, растението веднага изостава. Ако има мулч, влагата се задържа по-равномерно и плодовете остават по-чисти.
Подхранването не бива да е агресивно. Ако основата е добра, често е достатъчно умерено подхранване след като растенията тръгнат уверено. Прекаленото азотно торене води до прекомерна листна маса за сметка на плодовете. При тиквичките това се вижда лесно. Листата стават огромни, а плододаването изостава.
Вижте също: Жълтите листа при тиквичките са важен симптом
Често допускани грешки
Първата голяма грешка е ранното засаждане в студена почва. Това почти винаги струва време и сила на растението. Втората е сгъстяването. Тиквичките изглеждат малки в началото и човек лесно се подвежда, че има много място. След три седмици вече няма. Третата е прекомерното поливане. Когато почвата е постоянно мокра, корените не работят добре и често започват проблеми с основата на растението.
Друга честа грешка е да се чака плодовете да станат прекалено големи. Тиквичките се берат редовно и сравнително млади. Това не е само въпрос на вкус. Когато зрелите плодове се оставят твърде дълго, растението насочва сили към тях и залага по-малко нови плодове. Редовната беритба буквално поддържа растението в работен режим.
Засаждането на тиквички на открито не е сложно, но не е и работа “на око”. Ако се спазят няколко ясни правила, кйато топла почва, достатъчно пространство, рохкава и хранителна среда, умерено поливане и редовна беритба те ще ви се отблагодарят бързо. И точно това е хубавото при тях. Не изискват много грижи, а правилен старт и малко постоянство след него.
